Колофон: йонийски град на поети и конници
На хълмистия хребет на юг от съвременното селище Дегирмендере в района Мендерес (Измир) се намират руините на Колофон — един от най-старите градове на Ионийската дванадесетица. Самото му име – от гръцкото „върх, гребен“ – отразява релефа: градът се издигал на висок хребет, отдалечен от морето, докато пристанището Нотион и светилището Кларос го обслужвали от брега. През класическата епоха Колофон е бил известен с най-добрата кавалерия в Иония и с начин на живот, който гърците наричали разкошен: маслини, грозде, планинска бор, давала същата тази колофонна смола за струни и платна. Днес от великия полис са останали скромни следи – отбранителни стени, основи на акропола и характерни тераси, – но историческото значение на мястото е огромно.
История и произход
Според наличните данни Колофон е основан в края на II хилядолетие пр.н.е. и се счита за един от най-древните градове на Ионийския съюз на дванадесетте полиса. Гръцките колонисти дошли тук от континентална Гърция, постепенно асимилирайки местното анатолийско население. Градът рано заемал трайно място сред йонийските центрове: наред с Ефес и Милет той изпращал посолства, участвал в общойонийските игри и поддържал собствен флот.
През VII век пр.н.е. Колофон става една от първите жертви на лидийската експанзия: цар Хигес превзема града с щурм и от този момент започва бавното упадъчно на неговата политическа самостоятелност. След лидийците идват персите, след това — Атинският морски съюз, а след това отново персите. През III век пр.н.е. Лисимах, един от наследниците на Александър Македонски, разруши Колофон, преселвайки част от жителите в новата си столица — разширения Ефес. За разлика от съседния Лебедос, Колофон така и не се възстанови: оттогава градът съществува, но ролята му отстъпва на Ефес.
Колофон е дал на света няколко личности от първостепенно значение. Тук, според античната традиция, е роден философът Ксенофан, критик на антропоморфните представи за боговете; елегичният поет Мимнерм, един от основателите на жанра на любовната елегия; поетът Антимах, ценен от елинистичните филолози; победителят в Олимпийските игри, борецът Хермесианакс. По-късно Колофон е бил споменаван сред възможните родини на Омир — твърдение, което не е потвърдено, но е показателно за статута на града.
Архитектура и забележителности
Акропол и стени
Градът заема удължен хълм над долината на Халесос. На върха се виждат основите на сградите на акропола и части от крепостните стени. За разлика от крайбрежните йонийски градове, Колофон е ориентиран навътре в сушата: стените му образуват затворен периметър на билото на хълма. Разкопките от началото на XX век (Американска школа за класически изследвания) частично изясниха плана, но значителна част от селището така и не е разкрита.
Нотион — пристанището на Колофон
На няколко километра южно, на самия бряг, се намира Нотион — крайбрежен град, бивш официален пристанищен град на Колофон. След разрушаването му от Лисимах част от жителите на Колофон се преселиха именно в Нотион, а през елинистичната епоха границата между двата града се заличава. Днес Нотион е отделен, добре запазен археологически обект; посещението му естествено се съчетава с това на Колофон и Кларос.
Интересни факти и легенди
- Колофонската смола (colophonia resina) – дума, която е оцеляла до наши дни, произхожда именно оттук. Смолата от местната бор се използва отдавна от струнни музиканти и моряци; в съвременните езици „канифол“ (rosin) произхожда от „колофонска смола“.
- Колофонската кавалерия в архаичната епоха се е смятала за най-добрата в Иония: „да добавиш колофон“ (гръцки: ἐπικολοφωνῆσαι) при гърците е означавало „да решиш делото“ — намек за ролята на колофонската конница в победите на съюзниците.
- Градът е сред седемте претенденти за титлата родина на Омир — наред със Смирна, Хиос, Колофон, Иос, Аргос, Атина и Саламин (вариант „Седем града спорят за Омир“).
- Думата „колофон“ в книгопечатането (надпис в края на книгата с указание на печатницата и датата) произхожда от идеята за „върха, завършека“ — същата гръцка основа.
- След разрушаването му от Лисимах, Колофон отстъпи пред повечето от съюзниците си. Въпреки това, през римската епоха той остана обитаем; епископската катедра съществуваше тук до средновизантийския период.
Как да стигнете
Археологическият обект Колофон се намира южно от селището Дегирмендере в район Мендерес, провинция Измир, GPS-координати: 38.116, 27.142. Най-близкият летище е Измир Аднан Мендерес (ADB), на около 35 км. От Селчук (Ефес) до Колофона има около 30 км по живописен провинциален път.
Най-удобният начин е с наета кола: указателите към археологическия обект са скромни и без навигатор не е лесно да се намери входът. Местните долмуши пътуват до Дегирмендере от Измир и Селчук, оттам до самия разкоп — 1,5 км пеша нагоре по хълма. Логичен еднодневен маршрут: Ефес → Нотион → Кларос → Колофон, и четирите места са в радиус от 25 км.
Съвети за пътешественика
Колофон — за тези, които обичат „тихи“ руини, без каси, киоски и тълпи. Изкачването на хълма е по-леко, но на места пътеката се губи в тревата — по-добре е да носите обувки със затворени пръсти и дълги панталони (тревата в межсезонието е суха и бодлива). Вземете вода: най-близкото кафене е в селото в подножието.
Най-добрите месеци са април–май и септември–октомври. През лятото на открития хребет е много горещо, почти няма сянка. От върха на хълма се разкрива гледка към долината и далечния бряг на морето — за фотографа особено ефектни са сутрешните и предзалезните часове.
Имайте предвид, че значителна част от града не е разкопана: това, което посетителят ще види, са очертанията на стените, фрагменти от основи и археологическият пейзаж. За да разберете контекста, има смисъл първо да посетите Археологическия музей в Измир, където се съхраняват находки от Колофон, Нотион и Кларос, и едва след това да отидете на място.